В съвременния бързоразвиващ се дигитален свят, киберсигурността се превърна в значителна грижа за организациите в глобален мащаб. Последните тенденции в киберсигурността подчетарха наличието на нарастващата уязвимост към злонамерени атаки по веригите за доставки. Увеличаващата се потребност от взаимосвързаност на мрежите по веригата за доставки, изправя бизнесът пред натиск да засили своите мерки за киберсигурност. Настоящата статия има за цел да изследва последиците от този натиск, да идентифицира ключовите предизвикателства, пред които са изправени компаниите в международната верига за доставки, както и ще предостави предположения относно това, какво компаниите трябва да очакват в близко бъдеще.
Как се промени веригата за доставки?
Веригите за доставки са силно взаимосвързани, с участие на многобройни заинтересовани страни, включително: доставчици, производители, логистични партньори и клиенти. Тази сложна мрежа създава множество входни точки за пробив на кибер заплахи. Освен това, много организации разчитат на доставчици и партньори от трети страни за предоставяне на критични услуги и компоненти. Не са изключение и българските компании, които доставят множество части и елементи за различни индустрии. Въпреки че такива сътрудничества повишават ефективността и продуктивността, те също така въвеждат допълнителни рискове за киберсигурността, тъй като организациите имат ограничен (най-често нулев) контрол върху практиките за сигурност на своите партньори.
Глобализацията на веригите за доставки и възлагането на различни функции на външни изпълнители допълнително засилват предизвикателствата в областта на киберсигурността. Днес организациите трябва да взимат предвид практиките за сигурност и стандартите на доставчиците в различните региони и да гарантират съответствие по цялата верига на доставки.
В какво се изразяват предизвикателствата, пред които са изправени както големи корпорации, така и малките и средни предприятия (МСП)?
Управление на риска от трети страни: Организациите трябва да разработят надеждни стратегии за оценка и управление на рисковете за киберсигурността, свързани с техните доставчици. Това включва извършване на задълбочени проучвания, въвеждане на договорни споразумения с клаузи за сигурност и редовно наблюдение на състоянието на сигурността на партньорите.
Липса на видимост: С нарастващата сложност на мрежите за доставки, поддържането на видимост в практиките за сигурност на всички заинтересовани страни се превръща в значително предизвикателство. Организациите се нуждаят от подобрена прозрачност и механизми за наблюдение в реално време, за да идентифицират потенциални уязвимости и да реагират своевременно на кибер заплахи.
Вътрешни заплахи: Вътрешните лица с достъп до чувствителна информация или критични системи могат да представляват значителен риск за киберсигурността на веригата за доставки. Ефективният контрол на достъпа, всеобхватните програми за обучение на служителите и непрекъснатият мониторинг са от съществено значение за смекчаване на вътрешната заплаха.
Пробив чрез уязвимости: Киберпрестъпниците често насочват атаките си към най-слабото звено във веригата за доставки. Организациите трябва да оценят и да се справят с уязвимостите в цялата екосистема – от доставчиците до крайните потребители, за да предотвратят компрометирането на цялата верига от кибератаки.
Какво трябва да очакват компаниите в близко бъдеще?
Засилен регулаторен контрол: Правителствата и регулаторните органи осъзнават важността на осигуряването на киберсигурност по веригите за доставки и вече се въвеждат по-строги регулации и изисквания за съответствие, като например: Европейската директива за мрежова и информационна сигурност – NIS2. Организациите трябва да предвидят по-строги стандарти за киберсигурност и да бъдат подготвени да се адаптират към променящите се регулаторни условия.
Акцент върху одитите на киберсигурност: Одитите на веригата за доставки вероятно ще станат по-разпространени, тъй като организациите ще се стремят да проверят практиките за сигурност на своите партньори. Редовните одити ще помогнат за идентифициране на уязвимостите, ще гарантират съответствие и ще укрепят цялостната позиция на киберсигурността по веригата за доставки.
Интегриране на AI и автоматизация: Изкуственият интелект и технологиите за автоматизация могат да играят решаваща роля за подобряване на киберсигурността по веригата за доставки. Предсказуемите анализи, откриването на аномалии и автоматизираните механизми за реагиране могат значително да подобрят откриването и смекчаването на заплахи, минимизирайки въздействието на кибер инциденти.
Сътрудничество и споделяне на информация: За борба с развиващата се среда от заплахи, организациите трябва да насърчават сътрудничеството и споделянето на информация между партньорите по веригата за доставки. Установяването на доверени взаимоотношения и споделянето на информация за заплахите може да даде възможност за проактивни защитни мерки и бърза реакция при инциденти.
Заключение
С растежа на взаимосвързаност по веригите за доставки, нараства и натискът върху организациите да укрепят техните мерки за киберсигурност. Справянето с предизвикателствата, породени от рискове от трети страни, ограничена видимост, вътрешни заплахи и използване на уязвимости, изисква цялостен и проактивен подход. Чрез предвиждане на бъдещите тенденции, възприемане на нови технологии и насърчаване на сътрудничеството, предприятията могат да подобрят киберсигурността на своята верига за доставки и да защитят целостта, поверителността и наличността на своите критични активи. Diamatix може да ви помогне да оцените риска, да ви навигира в сложната материя на регулациите за киберсигурност и да ви помогне да изградите цялостна дългосрочна стратегия за мрежова и информационна сигурност.
