През последните години в електронната индустрия се наблюдава драстично увеличение на заплахите за киберсигурността. Това се дължи на няколко фактора, включително дигитализацията на предприятията, нарастването на “умните устройства“ (IoT devices) в производствените процеси и непрекъснато развиващите се киберпрестъпни технологии и дейности.
Производителите на електроника са привлекателни цели, защото съхраняват богатство от ценни данни. Хакерите могат да се насочат към клиентската база данни на компанията, за да откраднат и продадат тази информация на трети страни. Или може да се опитат да откраднат търговски тайни или друга частна информация и да ги задържат като откуп чрез атака на ransomware. Според проучване на Forbes 43% от компаниите, които нямат план за възстановяване, фалират, ако бъдат засегнати от голяма загуба на данни.
Наистина, кражбата на чувствителна информация като клиентски данни, финансови записи и частна информация не е единствената причина, поради която хакерите се насочват към технологични компании. В някои случаи хакерите могат да предприемат атаки срещу тези компании, за да нарушат операциите им – т.нар. Operational Technology (OT), което налага предприемането на мерки и в посока защита на индустриалните системи.
Потенциални уязвимости сред производителите на електроника
Мрежи без съвременна защита: Несигурните мрежи се появяват, когато компаниите не успеят да конфигурират правилно своите защитни стени (или въобще не са интегрирали такива), използват слаби пароли или не шифроват данните си. Незащитените мрежи са често срещан риск сред всички компании, особено след като мрежите все повече се простират извън централизираната инфраструктура.
Разширен вектор на атака: Производителите на електроника също са изложени на риск поради дигитализацията на процесите, използването сложни системи и конвергенцията на компютърните и индустриалните системи.
Верига на доставки: Много често атаките срещу големи компании минават през техни партньори и доставчици на различни елементи. Причина за това са по-засилените мерки за сигурност на корпорации и големи индустриални комплекси спрямо техните доставчици, които често са доста по-малки като големина и обем компании.
Възможни резултати и последствия от кибератаки
Прекъсвания на веригата за доставки: В някои случаи хакерите са се насочили към доставчиците на компанията, за да нарушат нейните операции. Партньорите във веригата за доставки може да не поддържат строги възможности за киберсигурност; тези рискове може да не са видими за производителите.
Финансови загуби: Един от най-честите резултати от успешни кибератаки срещу производители на електроника е финансова загуба. Това може да се случи, когато хакерите откраднат чувствителни данни като информация за кредитна карта или търговски тайни. В някои случаи от компаниите може също да се изисква да платят откуп, за да си възвърнат достъпа до своите системи или данни.
Загуба на доверие на клиенти: При всяка успешна кибератака жертвата рискува да загуби доверието на своите клиенти, като в определени случай това може да доведе и до разваляне на партньорските отношения.
Успешни практики за киберсигурност
Производителите на електроника могат да предприемат критични стъпки за разработване и прилагане на цялостна, многопластова програма за киберсигурност в техните организации, като използват специализацията на експерти в сферата и приоритизират това начинание.
Мрежова сигурност: Имплементация на ефективна мрежова сигурност чрез използване на защитна стена от следващо поколение, която ще помогне за сегментиране на мрежата и предотвратяване на неоторизиран достъп. Системите за откриване и предотвратяване на проникване също могат да се използват за откриване и блокиране на злонамерен трафик.
Двуфакторно автентикация (2FA): Възможностите на 2FA изискват потребителите да предоставят две форми на идентификация за достъп до чувствителни данни. Това може да помогне за предотвратяване на неоторизиран достъп до фирмените данни от хакери, които може да са получили идентификационни данни за вход.
Защита от злонамерен софтуер: Мерките за сигурност на злонамерен софтуер помагат да се предотврати възможността хакерите да инсталират злонамерен софтуер на фирмени системи. Най-новите системи за защита от зловреден софтуер, като например EDR, използват машинно обучение за откриване и блокиране на заплахи още в зародиш.
Редовни оценки на риска: Екипите по сигурността трябва да извършват редовни оценки на риска, за да идентифицират потенциални заплахи за киберсигурността. Подходящите мерки за оценка на риска включват идентифициране и осигуряване на критични активи, провеждане на тестове за проникване и симулиране на инциденти, свързани с киберсигурността.
Сигурно архивиране и възстановяване: Използване на правилото 3-2-1 за архивиране на данните, както и осигуряване на непрекъсваемост на дейността чрез Disaster Recovery.
Разработване на ефективни политики и процедури: Тези политики и процедури трябва да бъдат проектирани да отговарят на специфичните нужди на организацията и следователно могат да се различават от другите.
Програми за обучение и осведоменост: Тези програми трябва да бъдат предназначени да повишават осведомеността на служителите относно заплахите за киберсигурността и как те могат да защитят себе си и компанията.
Като следват тези препоръки, лидерите по киберсигурност в електронните компании могат да защитят своите организации срещу настоящи и бъдещи заплахи. Но производителите на електроника трябва да обмислят работа с водещ консултант по киберсигурност и технологичен партньор, за да гарантират, че изпълняват своите дългосрочни цели за сигурност. Диаматикс може да бъде Вашият партньор при имплементирането на цялостни решения в областта на мрежовата и информационна сигурност, като за повече информация може да се свържете с нас на sales@diamatix.com.